Фридман: Социалното дистанциране може да доведе до икономическо фиаско
Икономистът Джордж Фридман разгласява текст за Съединени американски щати и ковид в „ Геополитикал фючърс “, като междувременно стана ясно, че броят на инфектираните там порастват с изключителна скорост. Ето какви написа Фридман, в превод на БГНЕС.
Съединени американски щати са под голям напън. Естеството на съответния напън е неповторимо, макар че натискът върху Съединените щати от разнообразни сили е естествен, както е и при други страни. Това, което прави този напън неповторим, с изключение на биологичния му генезис, е, че той е толкоз натоварен, че съвсем всички системи се стремят да се оправят с казуса, както в дефинирането, по този начин и в отговора на него. Това значително важи за всички страни, само че всяка от тях реагира по друг метод въз основа на своите институционални и културни рамки, съществували преди експлоадирането на ковид. Голяма част от това, което споделяме за вируса, е универсално и има общи черти в отговора, само че в последна сметка отговорът на всяка страна би трябвало да бъде свестен съгласно личните й условия. Разбирането на модела ни разрешава да разберем събития, стресове, неуспехи и триумфи.
В момента в Съединени американски щати съществуват четири обособени системи: здравна, икономическа, обществена и геополитическа. Контролът върху тях и от своя страна управлението от тях е политическата конструкция. Това явно включва президента, върху който вниманието постоянно е фокусирано, само че дано не забравяме останалата част от изпълнителната власт и големите и отчетливи бюрокрации, настоящи в нея като правосъдната система, Конгреса и всяко държавно управление на обособен щат. Вече видяхме, че по време на рецесия обособените щати са най-решаващите участници в кратковременен проект.
В момента рецесията е дефинирана от здравната система, преобладаващата цел на която е да ограничи болестта, инфекциите и смъртните случаи. Медицинската система не е създала никакви лекувания или превантивни средства. Ваксината е на най-малко година и половина и към момента няма налични медикаменти. Следователно здравната система желае това, от което се нуждае - консумативи и съоръжение като вентилатори, маски и проби - което наложително притиска икономическите и политическите системи за тяхното произвеждане.
Тогава най-хубавото противопоставяне е общественото. Изглежда, че заболяването се популяризира основно от човешки контакт, тъй че акцентът на здравната система е бил да ограничи човешкото взаимоотношение. Това е минимално натрапчива и (засега) жизнеспособна тактика за намаляване на инфекцията.
Но тази тактика има забележителен и непосреден резултат върху икономическата система. С други думи, най-хубавото налично здравно решение основава голяма икономическа дислокация. Голяма част от стопанската система не може да бъде поддържана със обществено разграничаване. Социалното разграничаване понижава икономическата интензивност и може да докара до икономическо крушение. Опасността от тактиката за обществено разграничаване във всичките й измерения е освен незабавният спад на стопанската система, само че и нейното редовно разрушение. Унищожаването на настоящата бизнес активност може да докара до трайно заличаване.
Решението е да се смекчат последствията от здравната система посредством потребление на политически средства за трагична поддръжка на стопанската система в кратковременен проект. Съществува сериозен въпрос за дълготрайните резултати върху стопанската система на решение, което включва вливания на средства, които ще са равни на сред 5 и 10 % от брутния ни вътрешен артикул. Но рисковете от разноските за здравното решение са прекомерно огромни, с цел да не се предприеме тази стъпка.
Оставаме на стадия, в който главната грижа на обществената система е избягването на заразяване от заболяването и оцеляването й, в случай че тя поразява. Крайните ограничения, наложени от доста щати, нормално се одобряват. Но те не са устойчиви, най-малко не за времето, належащо на здравната система, с цел да позволи казуса. Краткосрочните ограничения като възбрана за месец или два за лишаване на ипотекиран парцел заради неспособност за заплащане може да оказват помощ на хората да подценен обстоятелството, че са изолирани и в някои случаи безработни, само че в един миг това ще сътвори материална рецесия.
Добавете към това, че изолацията може да бъде единствено краткосрочно решение, тъй като хората са обществени животни. Създаването на система, в която всички други човешки същества се преглеждат като евентуални закани, ще има злополучни последствия. Но дано опростим нещата в това отношение, тъй като съществува концепцията за кабинна тресчица. Хората, затворени в домовете си, колкото и да са комфортни, ще се разпалват. Разбирането им за риска ще се промени, защото рискът да полудеят в дребен апартамент с две деца се конкурира със страха от вируса. Нарушаването на карантината и поемането на риск от заболяване наподобява нерационално единствено в случай че разглеждате риска от заболяване като първостепенно значение. Психичното здраве и намирането на работа могат рационално да имат преимущество.
Дългосрочният резултат от здравното решение и вредите за стопанската система могат да бъдат меланхолия, с която държавното управление и обществото не могат да се оправят. Ако краткосрочното решение коства 5-10 % от Брутният вътрешен продукт, тогава дълготрайните решения ще усвоят благосъстоянието с фантастична скорост, подривайки всички аспекти на стопанската система.
Накратко, единственото решение на здравната система за невиждано събитие зашемети икономическа система, която политическата система се пробва да стабилизира. Заедно те ще доведат до срив в радикалните карантинни системи и до всеобщо обществено разстройване. Това от своя страна ще породи политическа неустойчивост и ще засее съмнение в обществените институции. Всичко това е допустимо да се избегне в кратковременен проект, само че колкото по-дълго това се проточва, толкоз по-малко времевите рамки са в синхрон.
Нито една обособена система не е отговорна. Сега всички знаят какво трябваше да се направи и безспорно има някои, които убеждаваха за това. Но обществата са комплицирани машини и отговорът на хипотетична опасност, който би предизвикал този тип неустойчивост, няма да бъде деяние и малко от нас биха приели режима, натрапен на нас, с цел да се оправим с хипотетичното. Системата работеше, както и система, включваща 300 милиона души. И има направени решения, водени от краткосрочни съображения. Импровизацията в този мащаб е най-ефективна със задна дата.
Все отново има противоречие във времевата рамка на системите. Ще отнеме време здравната система да създаде ваксина. Икономическата система не може да издържи общественото разграничаване толкоз дълго без последици. Социалната система не може да издържи на напрежението на изолацията, съчетана със страха от беднотия. Напрежението се ускорява. И никой не е отговорен, защото наподобява, че няма решение.
Доколкото има решение, то е в освобождението на хората от изолираност, без да се рискува живота им. Медицинската система е единствената, която може да направи това. Това е система, построена върху избягването на всички вероятни опасности при въвеждането на медикаменти и ваксини. Това е освен от практическо значение, само че и бездънен етичен принцип на медицината. Но като се имат поради както вредите, нанесени от заболяването, по този начин и вредите, породени в битката против заболяването, в това число доста действителния риск от икономическо и обществено опустошаване, аз се чудя дали здравната нравственос първо да не се нанася щета не може да се разшири до икономическата и обществената действителност. Принцип на калкулации риск, когато федералното държавно управление приема закони за отбрана на грешките, може да реалокира здравната времева рамка в задоволителна степен към немедицинските опасности от късо съединяване. Не знам нищо за основаването на медицински решения и не приказвам с никакви знания за това, само че в случай че разгледаме казуса, бързото въвеждане на медикаменти, даже и такива с някои евентуално пагубни странични резултати, може да изравни периодите, с цел да ни даде по-меко приземяване. В противоположен случай не можем да издържим месеци на изолираност и обществено разграничаване.
Оставих геополитическия аспект за финален, тъй като това е най-дългият от всички пътища. Засега са прекъснати естествените геополитически процеси. Съединени американски щати не дадоха отговор на иракско-иранските ракети. Конфронтацията сред Турция и Русия към този момент изчезна. Китай и Съединени американски щати си разменят обиди, само че приказват малко за комерсиалните войни. В същото време границите се затварят, защото чужденците се преглеждат като евентуални преносители на вируса. Пътуването по въздух стопира. Докато раздялите се повтарят, би трябвало да помним, че икономическото заличаване заради война породи Хитлер и Ленин. Икономическото заличаване под каквато и да е форма е дестабилизиращо. Но това е за по-късно.
Засега рецесията е освен вируса, само че и невъзможността за битка с нея без огромни стопански разноски и в последна сметка обществени безредици. По време на Черна гибел в Европа жителите маршируваха с факли и изгаряха тези, които се усещаха заболели и тези, които съгласно тях са виновни за заболяването. Не единствено чумата сътвори времето на смут, само че и законния боязън, който това породи у хората, и неспособността на страната да ги отбрани, в свят, в който кралете евентуално са умрели като селяните. Вирусът е рисков. Последващият резултат може да бъде доста по-опасен.
Съединени американски щати са под голям напън. Естеството на съответния напън е неповторимо, макар че натискът върху Съединените щати от разнообразни сили е естествен, както е и при други страни. Това, което прави този напън неповторим, с изключение на биологичния му генезис, е, че той е толкоз натоварен, че съвсем всички системи се стремят да се оправят с казуса, както в дефинирането, по този начин и в отговора на него. Това значително важи за всички страни, само че всяка от тях реагира по друг метод въз основа на своите институционални и културни рамки, съществували преди експлоадирането на ковид. Голяма част от това, което споделяме за вируса, е универсално и има общи черти в отговора, само че в последна сметка отговорът на всяка страна би трябвало да бъде свестен съгласно личните й условия. Разбирането на модела ни разрешава да разберем събития, стресове, неуспехи и триумфи.
В момента в Съединени американски щати съществуват четири обособени системи: здравна, икономическа, обществена и геополитическа. Контролът върху тях и от своя страна управлението от тях е политическата конструкция. Това явно включва президента, върху който вниманието постоянно е фокусирано, само че дано не забравяме останалата част от изпълнителната власт и големите и отчетливи бюрокрации, настоящи в нея като правосъдната система, Конгреса и всяко държавно управление на обособен щат. Вече видяхме, че по време на рецесия обособените щати са най-решаващите участници в кратковременен проект.
В момента рецесията е дефинирана от здравната система, преобладаващата цел на която е да ограничи болестта, инфекциите и смъртните случаи. Медицинската система не е създала никакви лекувания или превантивни средства. Ваксината е на най-малко година и половина и към момента няма налични медикаменти. Следователно здравната система желае това, от което се нуждае - консумативи и съоръжение като вентилатори, маски и проби - което наложително притиска икономическите и политическите системи за тяхното произвеждане.
Тогава най-хубавото противопоставяне е общественото. Изглежда, че заболяването се популяризира основно от човешки контакт, тъй че акцентът на здравната система е бил да ограничи човешкото взаимоотношение. Това е минимално натрапчива и (засега) жизнеспособна тактика за намаляване на инфекцията.
Но тази тактика има забележителен и непосреден резултат върху икономическата система. С други думи, най-хубавото налично здравно решение основава голяма икономическа дислокация. Голяма част от стопанската система не може да бъде поддържана със обществено разграничаване. Социалното разграничаване понижава икономическата интензивност и може да докара до икономическо крушение. Опасността от тактиката за обществено разграничаване във всичките й измерения е освен незабавният спад на стопанската система, само че и нейното редовно разрушение. Унищожаването на настоящата бизнес активност може да докара до трайно заличаване.
Решението е да се смекчат последствията от здравната система посредством потребление на политически средства за трагична поддръжка на стопанската система в кратковременен проект. Съществува сериозен въпрос за дълготрайните резултати върху стопанската система на решение, което включва вливания на средства, които ще са равни на сред 5 и 10 % от брутния ни вътрешен артикул. Но рисковете от разноските за здравното решение са прекомерно огромни, с цел да не се предприеме тази стъпка.
Оставаме на стадия, в който главната грижа на обществената система е избягването на заразяване от заболяването и оцеляването й, в случай че тя поразява. Крайните ограничения, наложени от доста щати, нормално се одобряват. Но те не са устойчиви, най-малко не за времето, належащо на здравната система, с цел да позволи казуса. Краткосрочните ограничения като възбрана за месец или два за лишаване на ипотекиран парцел заради неспособност за заплащане може да оказват помощ на хората да подценен обстоятелството, че са изолирани и в някои случаи безработни, само че в един миг това ще сътвори материална рецесия.
Добавете към това, че изолацията може да бъде единствено краткосрочно решение, тъй като хората са обществени животни. Създаването на система, в която всички други човешки същества се преглеждат като евентуални закани, ще има злополучни последствия. Но дано опростим нещата в това отношение, тъй като съществува концепцията за кабинна тресчица. Хората, затворени в домовете си, колкото и да са комфортни, ще се разпалват. Разбирането им за риска ще се промени, защото рискът да полудеят в дребен апартамент с две деца се конкурира със страха от вируса. Нарушаването на карантината и поемането на риск от заболяване наподобява нерационално единствено в случай че разглеждате риска от заболяване като първостепенно значение. Психичното здраве и намирането на работа могат рационално да имат преимущество.
Дългосрочният резултат от здравното решение и вредите за стопанската система могат да бъдат меланхолия, с която държавното управление и обществото не могат да се оправят. Ако краткосрочното решение коства 5-10 % от Брутният вътрешен продукт, тогава дълготрайните решения ще усвоят благосъстоянието с фантастична скорост, подривайки всички аспекти на стопанската система.
Накратко, единственото решение на здравната система за невиждано събитие зашемети икономическа система, която политическата система се пробва да стабилизира. Заедно те ще доведат до срив в радикалните карантинни системи и до всеобщо обществено разстройване. Това от своя страна ще породи политическа неустойчивост и ще засее съмнение в обществените институции. Всичко това е допустимо да се избегне в кратковременен проект, само че колкото по-дълго това се проточва, толкоз по-малко времевите рамки са в синхрон.
Нито една обособена система не е отговорна. Сега всички знаят какво трябваше да се направи и безспорно има някои, които убеждаваха за това. Но обществата са комплицирани машини и отговорът на хипотетична опасност, който би предизвикал този тип неустойчивост, няма да бъде деяние и малко от нас биха приели режима, натрапен на нас, с цел да се оправим с хипотетичното. Системата работеше, както и система, включваща 300 милиона души. И има направени решения, водени от краткосрочни съображения. Импровизацията в този мащаб е най-ефективна със задна дата.
Все отново има противоречие във времевата рамка на системите. Ще отнеме време здравната система да създаде ваксина. Икономическата система не може да издържи общественото разграничаване толкоз дълго без последици. Социалната система не може да издържи на напрежението на изолацията, съчетана със страха от беднотия. Напрежението се ускорява. И никой не е отговорен, защото наподобява, че няма решение.
Доколкото има решение, то е в освобождението на хората от изолираност, без да се рискува живота им. Медицинската система е единствената, която може да направи това. Това е система, построена върху избягването на всички вероятни опасности при въвеждането на медикаменти и ваксини. Това е освен от практическо значение, само че и бездънен етичен принцип на медицината. Но като се имат поради както вредите, нанесени от заболяването, по този начин и вредите, породени в битката против заболяването, в това число доста действителния риск от икономическо и обществено опустошаване, аз се чудя дали здравната нравственос първо да не се нанася щета не може да се разшири до икономическата и обществената действителност. Принцип на калкулации риск, когато федералното държавно управление приема закони за отбрана на грешките, може да реалокира здравната времева рамка в задоволителна степен към немедицинските опасности от късо съединяване. Не знам нищо за основаването на медицински решения и не приказвам с никакви знания за това, само че в случай че разгледаме казуса, бързото въвеждане на медикаменти, даже и такива с някои евентуално пагубни странични резултати, може да изравни периодите, с цел да ни даде по-меко приземяване. В противоположен случай не можем да издържим месеци на изолираност и обществено разграничаване.
Оставих геополитическия аспект за финален, тъй като това е най-дългият от всички пътища. Засега са прекъснати естествените геополитически процеси. Съединени американски щати не дадоха отговор на иракско-иранските ракети. Конфронтацията сред Турция и Русия към този момент изчезна. Китай и Съединени американски щати си разменят обиди, само че приказват малко за комерсиалните войни. В същото време границите се затварят, защото чужденците се преглеждат като евентуални преносители на вируса. Пътуването по въздух стопира. Докато раздялите се повтарят, би трябвало да помним, че икономическото заличаване заради война породи Хитлер и Ленин. Икономическото заличаване под каквато и да е форма е дестабилизиращо. Но това е за по-късно.
Засега рецесията е освен вируса, само че и невъзможността за битка с нея без огромни стопански разноски и в последна сметка обществени безредици. По време на Черна гибел в Европа жителите маршируваха с факли и изгаряха тези, които се усещаха заболели и тези, които съгласно тях са виновни за заболяването. Не единствено чумата сътвори времето на смут, само че и законния боязън, който това породи у хората, и неспособността на страната да ги отбрани, в свят, в който кралете евентуално са умрели като селяните. Вирусът е рисков. Последващият резултат може да бъде доста по-опасен.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ